ВИЗИТКА
Мирослава Дикова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) работи по темата земеделска политика – член е на Комитета за наблюдение на ПРСР и на работната група, изготвила ПРСР 2014-2020. БДЗП бе част от коалицията „Чиста храна, честен поминък”, която извоюва поправки в Наредба 26 за директните продажби. Мирослава Дикова е кординатор на българо-швейцарския проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ с кратко заглавие „За Балкана и хората“. Той се изпълнява в партньорство от шест български и четири швейцарски неправителствени организации и Министерството на земеделието и храните в девет зони от мрежата Натура 2000 в Западна и Централна Стара планина.
- Госпожо Дикова, БДЗП бе част от коалицията „Чиста храна, честен поминък”, която обедини неправителствени организации с обща цел стимулиране на законодателството в подкрепа на малките фермери в България. Коалицията имаше съществен принос за поправките в Наредбата за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, известна като Наредба 26. Какви облекчения в полза на фермерите постигнахте всъщност?
Основната промяна, която даде възможност на хората да се регистрират, бе това, че и ферми по член 51 могат да се регистрират по Наредба 26. В първоначалния вариант можеха да се регистрират само ферми по член 137 от Закона за животновъдството. А в България все още няма регистрирани овцеферми по този член, той касае всички ферми, които отговарят на европейските изисквания. По член 51 са всички останали.
- Но все още хората казват, че им е трудно да се регистрират по Наредба 26, че инвестицията е много голяма, непосилна за едно малко стопанство. В тази посока може ли да се очакват поправки в наредбата?
Според мен това е някакъв санитарен мининум, не може да нямаш елементарни условия на съхранение на мляко, на хигиена. Редно е, когато правиш продукт за широката публика, той да отговаря на технологичната документация. Ако искат двама души да се съберат и заедно да си преработват млякото, трябва да направят мандра, а тя струва един милион.
- Предстоят ли нови поправки в Наредба 26?
Това, което постигнахме при последното обучение с БАБХ, бяха някои договорености за това кое какво означава, т.е. да има по-еднозначно тълкуване на наредбата, което е огромна крачка напред. Например не се тълкуваше еднозначно какво е „измивно помещение“ по Наредба 26. Другото, което постигнахме, беше в БАБХ да имат „ухо“ за тези неща, да видят, че това не са поредните опити на фермера да измами, а един нормален, естествен процес, който се е случвал в други държави и няма как да не се случи в България. Ние не можем да очакваме от хора, които не са били обучени до този момент, да знаят всичко от само себе си. В другите страни фермерите имат свои обединения, които приемат правила и казват – за да си член на тази браншова организация и да произведеш този продукт, трябва да следваш определени стъпки и изисквания.
Просто сме младо общество, незряло, тези неща не са добре урегулирани. А нашият проект има и този компонент – обучение на администрацията. Заведохме група от БАБХ и МЗХ в Швейцария, някои от тях наистина за пръв път виждаха преработка във фермата – в едно помещение с 20 кози жената си прави сирене, продава си го, всичко е чисто и подредено. Голямата разлика между мандрите и преработката във фермата е, че можеш да имаш и едно помещение, разделено на зони, разделено по време. Всички митове, че искат 15 тоалетни и 28 мивки просто не са верни. С една съвсем разумна инвестиция може да си направиш помещение, в което да ти е удобно да работиш.
- Колко е минималната инвестиция, за да се регистрира едно стопанство по Наредба 26?
Инвестицията варира много. Зависи – ако имат сграда, ако имат ВиК, тоалетна, всичко направено…Че една баня в къщи да си направиш излиза 5000 лева. И тук има значение например каква е цената на плочките – пет или десет лева на квадрат. Може би трябва да се замислим не какви са ни разходите за регистрация по наредбата, а какви ще са ни доходите. Прави ли сме изчисления, че за две години инвестицията за регистрация по Наредба 26 се възвръща.
- Наредба 26 регламентира директните продажби за фермерите, които произвеждат млечни и животински продукти. А тези, които произвеждат сладка, конфитюри, които правят хляб и тестени изделия – те как могат да узаконят късите вериги на продажба?
Като гледам, няма липса на пекарни в София. Те всъщност регистрират магазин с преработка, което е аналогично – тук по Наредба 26 не се регистрира мандра, а магазин с преработка. Така че ако ти правиш сладка и искаш да ги продаваш само в собствения си магазин, регистрираш си магазинче, отзад си правиш помещението с една печка и една мивка и си готов. Може да се регистрира и като цех, като малко предприятие по Закона за храните, тогава може да се продава и в други магазини. Все пак е нужно да има място за съхранение на плодовете, после готовата продукция.
- Представете накратко проекта „Балкана и хората“?
Той има за основна цел да представи връзката между устойчивото развитие и опазването на природата и да докаже на практика, че има бизнеси, които ползват природата и допринасят за нейното опазване, както и че високото биоразнообразие и природното богатство са един плюс и допринасят за това устойчиво развитие. Проектът има три важни аспекта – популяризиране и прилагане на „екосистемните услуги“ или каква е реалната „цена” на запазената природа, създаване на по-добра среда за развитие на фермерите и местните бизнеси, така че екологичните им продукти и услуги да получат по-висока цена чрез подобрено качество и маркетинг, а приходите им да нараснат с поне 15 %, подкрепа на гражданското общество, за да се осигури ефективно, дългосрочно и устойчиво ползване на природните ресурси.
Това се случва по няколко направления – БЗДП работи с фермите от Западна Стара планина като основна цел е да им помогне да затворят цикъла на производство и да добавят стойност към първичната продукция като това става чрез регистрация. Т.е. продукцията им да отговаря на изискванията на Българска агенция по безопасност на храните – да излязат на светло, да участват във фермерски пазари, изложения и други събития, които организираме по проекта, да имат по-добър поминък и подобри приходи от това, което правят.
- Какво сте свършили до момента?
Основно работехме с фермери за тяхната регистрация. Това включва от проектиране на самото производство до изготвяне на документация, техническа и технологична документация, програми за добри хигиенни практики, взимане на проби от мляко – т.е. всички документи, които трябва да се приложат към заявлението за регистрация по Наредба 26. Съгласували сме проектите с БАБХ, действаме като посредник между животновъдите и институциите. Всичко това е за сметка на проекта и безвъзмездно за фермерите.
- На колко фермери сте помогнали досега?
До момента сме регистрирали две млечни ферми и двама производители на пчелен мед. Имаме изготвени проекти на още пет млечни ферми и на един производител на кокоши яйца в региона на Западна Стара планина. Колегите от „Биоселена“ работят по същия проект с други ферми в Централен Балкан, като очаквам техните регистрации да станат готови до 2-3 месеца. Малко трудно се планира, защото всичко е свързано с финансов ресурс, а при фермерите най-важно е първо да осигурят храна за животните, разходи има непрекъснато. Затова нещата се случват малко по-бавно от това, което се надявахме. Но с първите регистрирани хората се обнадеждиха, че не е чак толкова трудно, както всички го описват, че изискванията не са чак толкова свирепи и че това е един нормален процеси че въобще те имат полза.
- Разкажете ни за фермерския пазар в Борово?
Фермерският пазар в Борово е последната ни инициатива по проекта, започнахме през юни. За съжаление в България се наложи този модел фермерските пазари да се организират на определените от столична община общински пазари. Много е трудно да се направи истински фермерски пазар, какъвто виждаме например в Берн всяка събота. Но както казват нашите швейцарски колеги, той съществува от 200 години, а ние не можем за 4 години да създаваме традиции.
Затова се ориентирахме към утвърдената засега практика в България, сключихме договор с „Пазари Юг“ и те ни предоставиха една четвърт от зеленчуковия пазар, който беше брандиран, обозначен със снимки по проекта. Фермерите идват там, купили сме хладилни ремаркета за млечните продукти, мисля че внасяме добри практики и даваме добър пример как трябва да се реализира на пазара фермерската продукция. Пазарът се случва всяка събота от 9,30 до 14,30 ч.
- Други организации също работят в посока фермерски пазари – едни от тях са хранкоопите, други са от Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Защо просто не обедините усилията си и не заработите заедно за фермерите?
По принцип работим заедно с тези организации. На 18 октомври хранкоопът в София организира фестивал на фермерските пазари в парк „Заимов“, където участвахме и ние. Но тъй като площта на тези пазари е малка, няма как всички да се съберем на едно място. За пореден път в България неправителствените организации се опитват да свършат работата на общината и държавата. Навсякъде, където отидете м Европа, фермерските пазари се организират от местната власт, от общините.
- Вие срещате ли подкрепа от общините?
Нямаме кой знае какво разбиране от Столична община. Те като чуят думата „пазар“ започват да искат архитектурен проект, ВиК проект, електроснабдяване, т.е. те си представят една перманентна структура, която ще бъде сложена в някой парк. Парковете също са зонирани, търговските зони струват много скъпо – там ходят хората с хот-дог, кебапчета и бира и всъщност целият процес, за да се случи, трябва да има разбиране от общините. В провинцията общините имат желание да ни помогнат, но пък фермерите се притесняват, че няма да има достатъчно хора, защото всеки си има на 10 километра село и там му произвеждат домашни храни.
Българинът мами държавата. А държавата н...
Как Путин разори САЩ
