Площите в България с пшеница са малко над 1,1 млн. ха, което е със 7% повече от миналата година, сочат оперативните данни на МЗХ. От тях, към края на март, 90% са подхранени с торове, при 80% към същия период на 2015 г. Ръст от 6% при площите е регистриран и при рапицата (173 хил. ха), докато тези с ечемик се свиват на годишна база с 6% до 162 хил. ха.
Забавяне се отчита в сеитбената кампания при слънчогледа, а тази при царевицата се движи с по-добро темпо от миналогодишното. Към края на март, обаче, тя е в самото си начало и площите - твърде малко, за да бъдат данните меродавен индикатор.
Метеорологичната обстановка за есенниците е добра и високите температури в началото на месеца доведоха до интензивно развитие на растенията. Влагозапасеността в горния почвен слой е достатъчна, особено след като сухото начало на месеца бе последвано от валежи. Условията за сеитбата на пролетници са задоволителни, с преовлажняване на места.
За реализацията на пшеница ключово може да се окаже решението на Египет – най-големият вносител в света, да включи България в списъка с потенциални доставчици по публичните търгове в страната. Така родните производители ще имат достъп до пазара редом със свои конкуренти от САЩ, Канада, Австралия, Франция, Германия, Полша, Аржентина, Русия, Казахстан, Украйна и Румъния.
От началото на пазарната година (юли 2015 г.) през пристанище Варна са изнесени 1,4 млн. т. пшеница, което е с 35% повече на годишна база. Макар реколтата да бе по-слаба от тази през 2014 г., тя все пак бе сред силните в исторически план, а за ръста в изнесените количества допринесоха и задържаните от количества от стопаните още от пазарната 2013/14 г. В крайна сметка този ход не се оказа печеливш, имайки предвид, че суровината се реализира в условия на по-ниски международни цени. Износът на царевица през порта спада наполовина – 454 хил. т., а този на слънчоглед – с една трета до 100 хил. т.
Средната изкупна цена на хлебната пшеница в края на март – 273 лв./т. се задържа на ниво сходно с предходните седмици, но отстъпва със 17% на годишна база. Вътрешните цени на царевицата – 259 лв./т., са с 6% по-ниски от достигнатите през декември и вече спадат убедително под миналогодишните за този период – 274 лв./т., въпреки по-слабата реколта. Интересна е пазарната ситуация при слънчогледа в България. След спада в производството през 2015 г., в началото на декември слънчогледът се изкупуваше срещу средно 740 лв./т. – с над 20% по-скъпо на годишна база. Това направи вносът на слънчоглед (различен от шарения и за посев) значително по-атрактивен за преработвателите и количеството му нарасна близо пет пъти до 78 хил. т. Така пазарът по естествен начин балансира цените и в края на март те вече са в порядъка на 653 лв./т. – не само с 12% под пиковите за пазарната година, но и с 1,5% по-ниски от тези през същата седмица на 2015 г.
Настоящата ситуация на глобалните пазари подкрепят нагласата, че текущите цени са по-скоро нормални. Преходните запаси от пшеница и царевица са на толкова високи нива, че дори една слаба реколта в световен мащаб може да се поеме от пазара, без това да доведе до значителен и устойчив ръст в цените до нивата им от началото на 2008 или края на 2012 г. В същото време, движението на вътрешните цени е показателно, че родните стопани не могат да продават „срещу“ глобалния тренд, дори при култури като слънчогледа, където страната има значителен дял в международната търговия.
