Лили Мирчева

Най-после Еврокомисията призна, че плановото субсидиране на селското стопанство в Общността, реализирано чрез финансиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), не постига желания резултат. Вместо да осигури вътрешнообщностния пазар и да повиши доходите на фермерите, се случи точно обратното. Цифрите на Евростат показват, че в последните години доходите на стопаните спадат и никакви субсидии не са в състояние да ги върнат на предишното им ниво.

Статистиката откровено разграничава три групи от уж компактната фермерска маса в Общия пазар. И това е нормално, щом едните живеят в „старите“, богати държави, а другите, като България и Румъния, дето във всичко са на опашката, се включват в ЕС-27. Та по тази логика Европейският съюз се дели на три групи заможни граждани– ЕС-12, ЕС-15 и ЕС-27. Казано с други думи - Европа на три скорости. Поне такива са графиките в анализа на проф. Алан Матюз, представен в блога CAP Reform.EU и публикуван на следващите страници на в. „Гласът на фермера“. Графиките към анализа на професора могат да се видят наhttp://capreform.eu/recent-trends-in-eu-farm-incomes/

От материала се разбира, че от кризата в последните години, драстично са пострадали фермерите в четири държави. Доходите на една семейна ферма през 2015 г. в сравнение със средните за последните пет години, са спаднали в Германия – с 66.3%, в Дания – с 65.4% и в Словакия – с 65.3%. И в още три страни – Люксембург, Великобритания и Австрия, доходите на семейните ферми през 2015 г. са с над 20 на сто по-ниски от средните през последните пет години. За сметка на това пък, според автора, доходите на фермерите от България за същото време са нараснали с цели 15.3%. Първенци в това отношение са Италия и Португалия, където семейните ферми бележат ръст в доходите съответно с 20.1% и 20.6 на сто. Любопитното е, че за първи път разделят България и Румъния, по този показател, като отчитат, че северната ни съседка ...обеднява с 0.8%. Нещо повече, оказва се от представените данни, Румъния корпоративният агробизнес е свил печалбата си с 10.5% през 2013 г. в сравнение с последните пет години. В същото време българският селскостопански бизнес е намалил печалбите си с 1.2 на сто.

Но съвсем други цифри посочва Националният статистически институт на България. Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство, подготвена от към ноември 2015 г., реалният индекс на дохода в селското стопанство в България през миналата година намалява с 16.3% спрямо 2014 година. В сравнение с предходната година доходът в семейна ферма намалява с 18.7%, а нетният предприемачески доход - с 20.5%. Крайната продукция по базисни цени от селското стопанство през 2015 г. възлиза на 7626.0 млн. лв., което е с 9.4% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи на спад в обемите с 10.2%. През 2015 г. стойността на междинното потребление в селското стопанство е 4 586.9 млн. лева и в сравнение с 2014 г. тя намалява с 8.8% в резултат на намаление на количеството и цените на направените вложения. Брутната добавена стойност в селското стопанство през 2015 г. възлиза на 3 039.1 млн. лв. и намалява с 10.3% спрямо предходната година. Намалението е в резултат на спад в обемите с 16.4%.

Но да се върнем към анализа на професора от Ирландия, който ползва данните на Евростат. В него не се казва, че нашите фермери дори не получиха обещания пакет субсидии, според който трябваше „да се изравнят“ по жизнен стандарт с останалите си колеги от Общността. Нашите хора така и няма да доживеят това изравняване, защото идва предизвестеният край на европомощите.

Първи сигнал за това е решението на ЕК от март месец, че всяка държава членка може да отпусне от хазната си по 15 хил. евро на калпак, стига да може да си го позволи. При това таван на националните бюджети по тази мярка няма да има и страна в ЕС може сама да реши колко фермери ще подпомогне, без това да се брои за нерегламентирана държавна помощ.

За двойния, т.е. тройния аршин на Еврокомисията, отдавна си знаем, но след като ни учиха да разбираме „брюкселски език“, ще трябва да ни обяснят какво точно ще се случи след 2020 г. По този въпрос, под дърво и камък да търсите, няма да откриете агрочиновник или експерт, който да ви го разясни. Просто никой не знае, а да тълкува и без това неясните послания, идващи от европейските институции, никой не се наема.

Не са наясно и българските пратеници в Еврокомисията, за чиито заплати, командировъчни, дневни, представителни и т.н. пари, ежемесечно трошим сериозни суми. Те, освен да лобират за своята партия, от нищо друго не се интересуват.

Затова е излишно да питаме дали и българските фермери ще получат по 15 000 евро на калпак като компенсация за кризата. Нито от земеделското, нито от финансовото министерство, нито от парламента, нито от Брюксел ще ни отговорят.

Всичко, което ЕС трябваше да насърчи, се провали. Идеята, че единно федерално правителство ще осигури икономически просперитет в Общността, както и по-надеждна сигурност и защита, се оказа грешна. Предстоят огромни промени, само че нашият политически елит няма никаква идея как да реагира. Затова ще приемаме бежанци според наложените квоти и ще вдигаме рамене пред необуздаемия внос на храни, чийто суровини сами си произвеждаме.