Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2016 18:05 - Последните промени по подмярка 4.1 и спорните моменти в тях
Автор: agrosjv Категория: Бизнес   
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове:
1



 Вече са известни промените в критериите за оценка на проекти по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“, които ще важат за новия прием, обявен за юли тази година. Общото впечатление е, че са положени усилия една част от слабостите от първия прием да бъдат изчистени, но като цяло повечето новости са доста спорни и от тях на моменти лъха на лобизъм. По отношение на един от най-важните елементи от подмярката – напояването, неяснотата остава голяма. Заявените намерения да бъдат включени такива инвестиции не отговарят на възможностите на администрацията. Намерението да се „изгърми“ целият останал бюджет по подмярката в рамките на предстоящия прием и то без никакъв анализ на прилагането досега, също търпи сериозна критика.

Но да се върнем на новостите. По отношение на финансирането – таванът за един проект и за един бенефициент за целия период на програмата се понижава до 1 млн. евро. Таванът за земеделска техника остава 500 хил. евро. Максималният размер на помощта е намален от 70 на 60% от стойността на проекта. Интензитет от 70% ще бъде възможен само за групи/организации на производители. Намаляването на финансирането цели да се осигурят средства за повече проекти и повече бенефициенти с оглед огромния интерес към мярката.

ИнтелиАгро застъпва тезата, че интензитетът на помощта би могъл да се обвърже с икономическия размер на стопанството и субсидията за най-едрите фермери да бъде намалена допълнително (до 30-40% от инвестицията). Така ще се постигнат едновременно няколко ефекта: по-справедливо разпределение на ограничените финансови ресурси; освобождаване на допълнителен ресурс за нови бенефициенти; мултиплициращият ефект ще бъде по-силен, позволявайки повече на брой инвестиции, вместо стопанства със значителна пазарна сила и свободни ресурси да пестят средства за капиталовложения на гърба на данъкоплатците и не на последно място - ще се понижат стимулите за надуване на цени от доставчиците.

Критерии и точкуване

Точкуването на проектите се променя в няколко направления, като максималният брой точки скача от 100 на 120:

  • Така наречените приоритетни сектори (животновъдство, плодове, зеленчуци и етерично-маслени и медицински култури) ще получат още 4 точки – от 15 стават 19;
  • Досегашните 9 точки за инвестиции в Северозападна България се диференцират и намаляват – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 2 точки за Ловеч и 1 за Плевен (както беше по 4.2);
  • 15 точки за инвестиции, свързани с биологично производство ще се присъждат единствено на проекти на сертифицирани фермери (възможността за био в преход отпада).

Тук идеята е да се премахне стимула за създаване на изкуствени условия за повишаване на точките. Според нас той можеше да бъде направен малко по-интелигентно като се постави условие, че стопанствата в преход получават точки, ако са сключили договор със сертифицираща фирма не по-късно от 1 януари 2015 г., например.

  • Въвежда се нов критерий, който присъжда 10 точки на стопанства с поне тригодишна история и средносписъчен брой на персонала през този период от поне 5 души ( като този брой ще бъде запазен с изпълнение на инвестициите по проекта).
  • Вторият нов критерий е за проекти, в които над 65 % от допустимите инвестиционни разходи са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини различни от земеделска техника, които са монтирани в тях. Този критерий също набавя 10 точки.

Приоритети, но не съвсем

С промените в точкуването Северозападна България на практика губи приоритетния си характер. Съвсем отделен е въпросът доколко регионът е трябвало да бъде фаворизиран изначално.

Двата нови критерия – за тригодишна история с постоянно заети и за 65% разходи за СМР, напълно променят т.нар. приоритети. Те дават предимство на проектите за силози за зърно, които автоматично набират 20 точки, пред такива за разширяване на стопанства с плодове и зеленчуци, например (19 точки), които може да имат история, но осигуряват основно сезонна заетост. Когато добавим към това и тоталното затлачване на напояването, то става все по-очевидно, че точно плодовете и зеленчуците не са никакъв приоритет.

Напояване в мъгла

На хартия, а и на думи, инвестиции в напояване във втория прием ще има. Мярката нямало да тръгне без тази възможност, според едни представители на МЗХ. Според други, можело да има два приема – един през юли - без напояване, и един по-нататък (неизвестно кога) - само за напояване. Мнението на практически всички следящи процеса с движението по доклада на Световната банка, бележките, които трябва да бъдат отразени и т.н., до които успяхме да се допитаме е, че готовността на страната ни да изчисти всичко необходимо до юли е нулева. Какво ще се прави при това положение изглежда и в самото МЗХ не се знае.

Някои заключения

При така обрисуваното положение и имайки предвид намерението на министерството целият бюджет по 4.1 и 4.2 да бъде изразходен с приемите през 2016 г., се налага едно твърде неприятно заключение. А именно, че в този си вид и с този подход на администрацията ПРСР се обезсмисли още с първата година на прилагането си.

Няма абсолютно никаква предвидимост при условията и графика за прием (индикативен график за 2016, който вероятно няма да се спази не е предвидимост. Предвидимост е да имаш график за приемите по различните мерки до 2020, който да спазваш). Няма абсолютно никаква предварителна оценка на възможните ефекти от въвеждането на критериите за оценка на проектите и от създаването на изкуствени условия. На всичко отгоре те се менят с всеки прием, като обосновка често липсва.

Разглеждането и договарянето на проектите се разтяга до безобразие във времето, което създава несигурност за изпълнение на инвестициите (последните проекти по първия прием по 4.1 ще бъдат договорирани година след подаването им. Колко години ще бъдат нужни на ДФЗ да разгледа проектите по втория прием по 4.1, ако той бъде с двойно по-голям бюджет?).

Липсват реални приоритети, на които да се даде предимство. Без напояване и при новите критерии по 4.1, плодове и зеленчуци не са никакъв приоритет. Да не говорим, че е абсолютно безсмислено да се дава предимство на всевъзможни видове плодове и зеленчуци, без подходящ анализ на потенциала им за развитие. Приоритетно могат да се развиват по 2-3 направления в тези сектори, не по 15.

Решенията продължават да се вземат на тъмно и под съмнения за лобизъм. Някой ще се наеме ли да отговори, например, на въпросите кога, как и защо бе решено памукът също да бъде приоритетен сектор по подмярка 4.2? На какво основание е въведен критерият за 65% инвестиция в ДМА, които включват СМР и оборудване, но не и създаване на трайни насаждения?

Дизайнът и финансирането на ПРСР трябва да се преосмислят из основи, за да се превърне в истински механизъм за развитие на селското стопанство – каквато е основната ѝ цел.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: agrosjv
Категория: Бизнес
Прочетен: 29684
Постинги: 149
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31